Важно!
Посетете новия блог, който е с претенции за малка енциклопедия по Китай:
http://china-18sou.edax.org/Ще се радвам да коментирате, редактирате и добавяте интересни статии!
Вътрешна Монголия
АР Вътрешна Монголия е отделна част от Външна Монголия, в която се включват днешните независима Монголия и руската република Тува.
Вътршна Монголия граничи със следните провинции от изток на запад: Хъйлундзян, Дзилин, Ляонин, Хъбей, Шанси, Шънси, Нинся-хуейски автономен район и пров. Гансу. На север граничи с Монголия и Русия.
Вътрешна Монгoлия е с площ 1,183 млн. км², административния център е град Хуххот, а най-големият град е Баотоу. Населението, по статистика от 2004 год., е 23,840 млн., с гъстотата 20 души на км². Националностите населяваши Вътрешна Монголия са: китайци (79%), монголци (17%), манджури (2%), дунгани (0,99%), даури (0,3%); има още и евенки, орочени и корейци. Префектурите на територията на региона са 12 на брой, окръзите са 101, а общините 1425.
През по-голямата част от историята на Вътрешна Монголия китайците, се редуват да владеят териториите й наред със северни номадски племена, сред които монголци, хитанци, нурчени, хуни и сянбей. По време на манджурската династия Цин Вътрешна и Външна Монголия се разделят административно на съюзи. Обикновените монголци не били допускани свободно да пътуват извън собствените си съюзи. Външна Монголия по онова време също е била под управлението на манджурския император.
При все че китайските земеделци населяват тези земи още от времето на хан Алтан (ХVІ век), масовото преселение във Вътрешна Монголия започва през ХІХ век. Изправен пред заплахата, идваща от север в лицето на Русия, владетелят на Цинската династия (1644 -1912) насърчава китайските фермери да се заселват както в Манджурия, така и в Монголия.
Построяването на железопътни линии в тези райони изиграва важна роля за просперитета на китайските заселници. Земите биват или продавани, или отдавани под аренда oт монголските принцове или просто изземани от номадите и предавани на китайските земеделци.
След създаването на КНР, Външна Монголия успява, с помощта на Русия, да се откъсне от китайско влияние. Същевременно Вътршната част бива разделена на множество провинции, сред които Жъхъ, Чахар, Суейюен и Нинся. Източната част на Монголия, тогава принадлежаща на Манджурия, през 1931 г. става владение на новосъздадената държава Манджугуо, като това положение се запазва до края на Втората световна война.
През 1937 г. избухва воина между Китай и Япония. На 8 декември 1937 г. монголският принц Дъ Уан обявява независимостта на Вътрешна Монголия (с изключение на тези части от нея, които са под владение на Манджугуо) под името Мъндзян, или Мънгугуо. Тои подписва споразумения с Манджугуо и Япония чрез които Вътрешна Монголия също се превръща в марионетна държава на Японската империя. За нейна столица е обявен град Чан Пей. През август 1945 Мъндзян бива окупиран от войски на Русия (бивш СССР) и Външна Монголия.
След края на Втората Световна война, Китайската комунистическа партия с помощта на Русия си връща по-голямата част от Манджурия и през 1947 г. основава Автономния район Вътрешна Монголия, състоящ се първоначално от най-източните части на съвременна Вътрешна Монголия, като останалите територии са присъединявани по-късно с увеличаването на контрола от страна на ККП (Китайска комунистическа партия). В крайна сметка, в Автономния район се включват области с преобладаващо китайско и монголско население.
Релефът на Вътрешна Монголия е съставен предимно от високи плата. В източната й част се простира планината Голям Хинган, а в централната - планините Иншан и Ланшан. В северната част към границата с Монголия се простира пустинята Гоби. Сред останалите пустини на територията на Автономния район са Му Ус и Хобч, южно от големия завой на Жълтата река, и Бадаин Джан на запад. Връх Хълан, в планината Хълан, е най-високата точка на Вътрешна Монголия с надморска височина 3556 метра.
Голяма част от източна Вътрешна Монголия е заета от басейните на реките Амур и Ляо. През централната й част тече Жълтата река, която навлиза в Автономния район от юг и минава през някои от главните градове като Баотоу и Хуххот преди отново да завие в южна посока.
Климатът като цяло е континентален, с дълги зими и резки колебания в температурата през пролетта и есента. През последните години основен проблем на Вътршна Монголия е превръщането на големи територии в пустиня.
По речните долини във Вътрешна Монголия расте пшеница. В степите основно се препитават с отглеждането на домашни животни, главно овце и кози. В източната част, по склоновете на Голям Хинган, от голямо значение са лесовъдството и ловът.
На територията на Вътрешна Монголия има по-богати залежи на ниобий (колумбиум), цирконий и берилий, отколкото във всяка друга провинция на Китай. Регионът е относително богат на въглища. Индустията във Вътрешна Монголия е базирана основно на въгледобива, електропроизвотството, лесовъдството и др.
Град Хуххот е столицата на АР Вътрешна Монголия и регионален икономически, културен и научен център. Заема площ от 17,224 км², населението е 1,4 млн. души. Хуххот е един от най-важните градове за развитието на провинцията. Дом е на повече от 36 етнически групи.
Хуххот е идеално място за почивка сред природата, далеч от ежедневието на модерните градове. Интереснии забележителности са летният парк Гегентала, в който има ресторанти и места за отдих.
Други исторически и културни забележителности са: храмът Даджао, Храмът на Петте пагоди и Дворецът Силитуджао. Наричан още Сяо Джао, този дворец е най-големият оцелял през вековете ламаистки храм. Но по време на управлението на дин. Мин храмът е частично разрушен. Дворецът Силитуджао е отворен за посетители и в него всяка година се провежда световна конференция на будистите.
В Хуххот се провежда и фестивалът Надам (от монг. “състезание”, “игра”), традиционен за Вътрешна Монголия. Той продължава от 3 до 10 дни между месеците юли и август. По време на празника се провеждат различни народни увеселения и състезания по стрелба с лък, борба и конни надбягвания .
Любов Николова, 8 Е клас
Източници:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%8Fhttp://www.travelchinaguide.com/cityguides/inner_mongolia/index.htmhttp://www.chinaculture.org/gb/en_map/2003-09/24/content_21549.htmhttp://en.wikipedia.org/wiki/Hohhot http://www.travelchinaguide.com/attraction/inner_mongolia/baotou/index.htm
Пинин на български език
A
a
ai
an
ang
ao
B
ba
bai
ban
bang
bao
bei
ben
beng
bi
bian
biao
bie
bin
bing
bo
bu
C
ca
cai
can
cang
cao
ce
cen
ceng
cha
chai
chan
chang
chao
che
chen
cheng
chi
chong
chou
chu
chuai
chuan
chuang
chui
chun
chuo
ci
cong
cou
cu
cuan
cui
cun
cuo
D
da
dai
dan
dang
dao
de
dei
deng
di
dian
diao
die
ding
diu
dong
dou
du
duan
dui
dun
duo
E
e
ei
en
er
F
fa
fan
fang
fei
fen
feng
fo
fou
fu
G
ga
gai
gan
gang
gao
ge
gei
gen
geng
gong
gou
gu
gua
guai
guan
guang
gui
gun
guo
H
ha
hai
han
hang
hao
he
hei
hen
heng
hng
hong
hou
hu
hua
huai
huan
huang
hui
hun
huo
J
ji
jia
jian
jiang
jiao
jie
jin
jing
jiong
jiu
ju
juan
jue
jun
K
ka
kai
kan
kang
kao
ke
ken
keng
kong
kou
ku
kua
kuai
kuan
kuang
kui
kun
kuo
L
la
lai
lan
lang
lao
le
lei
leng
li
lia
lian
liang
liao
lie
lin
ling
liu
long
lou
lu
lü
luan
lüe
lun
luo
M
ma
mai
man
mang
mao
me
mei
men
meng
mi
mian
miao
mie
min
ming
miu
mo
mou
mu
N
na
nai
nan
nang
nao
ne
nei
nen
neng
ng
ni
nian
niang
niao
nie
nin
ning
niu
nong
nu
nü
nuan
nüe
nuo
O
o
ou
P
pa
pai
pan
pang
pao
pei
pen
peng
pi
pian
piao
pie
pin
ping
po
pou
pu
Q
qi
qia
qian
qiang
qiao
qie
qin
qing
qiong
qiu
qu
quan
que
qun
R
ran
rang
rao
re
ren
reng
ri
rong
rou
ru
ruan
rui
run
ruo
S
sa
sai
san
sang
sao
se
sen
seng
sha
shai
shan
shang
shao
she
shei
shen
sheng
shi
shou
shu
shua
shuai
shuan
shuang
shui
shun
shuo
si
song
sou
su
suan
sui
sun
suo
T
ta
tai
tan
tang
tao
te
teng
ti
tian
tiao
tie
ting
tong
tou
tu
tui
tun
tuo
W
wa
wai
wan
wang
wei
wen
weng
wo
wu
X
xi
xia
xian
xiang
xiao
xie
xin
xing
xiong
xiu
xu
xuan
xue
xun
Y
ya
yan
yang
yao
ye
yi
yin
ying
yong
you
yu
yuan
yue
yun
Z
za
zai
zan
zang
zao
ze
zei
zen
zeng
zha
zhai
zhan
zhang
zhao
zhe
zhei
zhen
zheng
zhi
zhong
zhou
zhu
zhua
zhuai
zhuan
zhuang
zhui
zhun
zhuo
zi
zong
zou
zu
zuan
zui
zun
zuo
A
а
aй
aн
aн
ao
Б
бa
бай
бан
бан
бао
бей
бън
бън
би
биен
бяо
бие
бин
бин
бо
бу
Ц/
Ч
ца
цай
цан
цан
цао
цъ
цън
цън
ча
чай
чан
чан
чао
чъ
чън
чън
чъ
чун
чоу
чу
чуай
чуан
чуан
чуей
чун
чуо
цъ
цун
цоу
цу
цуан
цуей
цун
цуо
Д
да
дай
дан
дан
дао
дъ
дей
дън
ди
диен
дяо
дие
дин
диу
дун
доу
ду
дуан
дуей
дун
дуо
Е/Ъ/А
ъ
ей
ън
ар
Ф
фа
фан
фан
фей
фън
фън
фо
фоу
фу
Г
га
гай
ган
ган
гао
гъ
гей
гън
гън
гун
гоу
гу
гуа
гуай
гуан
гуан
гуей
гун
гуо
Х
ха
хай
хан
хан
хао
хъ
хъй
хън
хън
хън
хун
хоу
ху
хуа
хуай
хуан
хуан
хуей
хун
хуо
Дз(и)
дзи
дзя
дзиен
дзян
дзяо
дзие
дзин
дзин
дзиун
дзиу
дзю
дзюен
дзюе
дзюн
К
ка
кай
кан
кан
као
къ
кън
кън
кун
коу
ку
куа
куай
куан
куан
куей
кун
куо
Л
ла
лай
лан
лан
лао
лъ
лей
лън
ли
ля
лиен
лян
ляо
лие
лин
лин
лиу
лун
лоу
лу
лю
луан
люе
лун
луо
М
ма
май
ман
ман
мао
мъ
мей
мън
мън
ми
миен
мяо
мие
мин
мин
миу
мо
моу
му
Н
на
най
нан
нан
нао
нъ
ней
нън
нън
н
ни
ниен
нян
няо
ние
нин
нин
ниу
нун
ну
ню
нуан
нюе
нуо
О
о
oу
П
па
пай
пан
пан
пао
пей
пън
пън
пи
пиен
пяо
пие
пин
пин
по
поу
пу
Ц(и)
ци
ця
циен
цян
цяо
цие
цин
цин
циун
циу
цю
цюен
цюе
цюн
Ж
жан
жан
жао
жъ
жън
жън
жъ
жун
жоу
жу
жуан
жуей
жун
жуо
С/Ш
са
сай
сан
сан
сао
съ
сън
сън
ша
шай
шан
шан
шао
шъ
шей
шън
шън
шъ
шоу
шу
шуа
шуай
шуан
шуан
шуей
шун
шуо
съ
сун
соу
су
суан
суей
сун
суо
Т
та
тай
тан
тан
тао
тъ
тън
ти
тиен
тяо
тие
тин
тун
тоу
ту
туей
тун
туо
У
уа
уай
уан
уан
уей
уън
уън
уо
у
С(и)
си
ся
сиен
сян
сяо
сие
син
син
сиун
сиу
сю
сюен
сюе
сюн
И/Й/
Ю/Я
я
йен
ян
яо
йе
и
ин
ин
юн
йоу
ю
юен
юе
юн
Дз(ъ)/
Дж
дза
дзай
дзан
дзан
дзао
дзъ
дзей
дзън
дзън
джа
джай
джан
джан
джао
джъ
джей
джън
джън
джъ
джун
джоу
джу
джуа
джуай
джуан
джуан
джуей
джун
джуо
дзъ
дзун
дзоу
дзу
дзуан
дзуей
дзун
дзуо
Традиционната сватба
Тази година, според Лунния календар, Нова година настъпва след датата за начало на пролетта "личун", което определя годината като несполучлива за брак. Въпреки че много хора в съвременен Китай, особено младите, отричат всякакви суеверия, все пак много хора отложиха сватбата си с една година или пък я отпразнуваха в последния възможен месец, който се пада сега, през януари. Както каза един запитан, той също не вярва на суеверия, но не желае по-нататък за евентуалните проблеми в брака му да се обвинява несполучливия избор. Други хора в този дух смятат, че доброто начало е гаранция за половината успех и пак се въздържат от вдигане на сватба.
Нека ние днес да си поговорим за сватбената церемония в днешен Китай. Разбира се, и тук навлязоха много модерни начини за отпразнуването и, като във въздуха, под вода или на някое екзотично място, както и в католическа църква. Но моята цел е да ви разкажа за типичната китайска сватба. Поради ограничението на времето, няма да мога да ви разкажа за традиционната сватба и произхода и, но съм приготвила много обширен материал по този въпрос в рубриката ми 'Традиционен Китай" в нашата интернет-страница, с който можете да се запознаете.
Най-голямата разлика между сватбите на Запад и Китай, е че тук регистрирането на сватбата става в съвсем отделен ден от самата церемония. За регистрирането е нужно само двамата младоженци да идат заедно в общинския център, като даже не се изискват свидетели. След прочитането на части от брачния кодекс, на младоженците се дава удостоверение за официално сключен брак. Между впрочем, само до преди година тези органи изискваха огромен набор документи от страна на младоженците, което в последствие бе премахнато за улесняване на хората.
Вдигането на самата сватба пък може понякога да е години след официалното регистриране, но сега има тенденция да е до една-две години след това. Най-важната част от сватбата е банкета, като в Северен Китай обикновено се дава обяд, а в Южен – или само вечеря, или и обяд и вечеря.
Един ден преди сватбата двамата младоженци не трябва да се срещат и всеки остава при родителите. Но в новата им къща се поканва да преспи мъжки роднина на младоженеца, с което се изразява пожелание за мъжка рожба. В тази връзка, през различните етапи на церемонията трябва да присъстват плодове като лотосови семена, червени фурми, круши и др., които са омоними на пожелание за бъдещото потомство.
Рано сутринта булката отива в специален салон, където я гримират и и правят прическа. След това, тя се връща в къщи, където се преоблича и чака бъдещия си мъж. Той в това време тръгва със специален кортеж от дома на родителите си, като тръгването се отбелязва със силни фойерверки. Главната кола е богато украсена с цветя и символи. Между впрочем, един такъв символ е йероглифът "двойно щастие", който присъства навсякъде на този ден и е предназначен само за сватби.
Малко преди стигането на кортежа до дома на булката, те се обаждат за да могат да бъдат посрещнати и там с фойерверки. Младоженецът се качва в дома и, като на вратата започва да се водят шеговити преговори с приятелките и роднините на булката за подкуп, за да го допуснат в къщата. Най-накрая те се договарят за някаква сума и той дава червени пликчета с някаква сума пари на всички вътре. Когато той влезе вътре, заедно с бъдещата си съпруга поднасят чай на родителите и, като знак на уважение и благодарност за грижите им.
В този момент, в някои райони роднините на мъжа обядват отделно, а той самият яде в къщата на булката, като се сервира специална супа с топчета, чийто смисъл е пак раждане на син.
При извеждането на булката от дома пак се пускат много фойерверки. Днес се е загубило основното им предназначение, което било да плашат злите сили. Но те създават една весела и шумна атмосфера. Младоженците се качват в колата и понякога може по пътя да обикалят из различни интересни места в града, като всичко се заснема с видеокамера.
При приближаването на дома на мъжа, те се обаждат за да могат родителите му да се скрият. Вярва се, че не е на добро, ако булката ги зърне още при прекрачването на прага на къщата. Едва след някакво време, двамата новобрачни им поднасят чай, като момичето застава пред свекъра, а момчето – пред майка си. В отговор, двамата родители ги даряват с червени пликчета с пари. Тук е мястото да спомена, че по принцип се предполага, че родителите на момчето обикновено им купуват къща, а родителите на момичето се погрижват за мебелировката, уредите и други необходими предмети за бита.
Освен това, обикновено, двете двойки родители не се срещат на него ден, но това зависи от района.
Към 18 ч. всички отиват в залата за сватбения банкет. Там гостите влизат по списък, като оставят на определения за това човек червено пликче с пари като подарък за младоженците. Предварително или след това, те могат да подарят и някакви други вещи.
Младоженците влизат под тържествена музика. Тук вече има някои заимствания от Запада, като разрязване на сватбена торта, пиене на шампанско и др. По традиция те са длъжни да налеят алкохол на родителите им и на по-важните гости, както и да запалят цигарите им. Това е свързано в наши дни с много игри, които се ръководят от специален водещ. Освен това, по време на банкета, булката може да смени бялата булчинска рокля с традиционно чипао в червен цвят.
След вечерята, по традиция, най-близките приятели на младоженците се качват с тях до стаята им и се играят забавни игри.
Тея Порва, радио Пекин за България
БЪЛГАРИТЕ И ТЯХНАТА КРАСИВА СТРАНА
Дун Шухуей
Да опознаеш България и българите
Много българи ме питат харесвам ли България. На този въпрос не е много лесно да се отговори. Трудно е да изразиш всичките си впечатления просто с едно "харесвам" или "не харесвам" - все едно да накараш двама влюбени, които са заедно от години, да говорят за чувствата си един към друг. В такъв случай винаги се поколебавам за кратко и отговарям простичко с две думи: "Да, харесвам България." По-проницателните българи сякаш долавят донякъде смисъла на колебанието ми и се шегуват: "Казваш това само за да ни зарадваш, нали?" България и българите наистина не могат да бъдат описани добре с едно-две изречения.
Красива страна, където обаче прогресът е труден
Българите имат древно и красиво предание за сътворението на света. Бог разделил земята и дал на всички държави по един къс от нея. Само българите, които още тогава вършели всичко спокойно и без да бързат, пристигнали чак когато цялата земя била раздадена. За да не ги остави да се връщат с празни ръце, Бог взел по малко земя от всяка страна и я дал на България. Оттогава тази малка страна с площ едва 110 хиляди кв. км не само е богата на всички форми на земния релеф и на всякакви природни ресурси, но е и най-красивата и най-хубавата земя под слънцето. Разбира се, достоверността на тази история е недоказуема, но природата на България наистина е прекрасна: р. Дунав от север и Черно море от изток ограждат величествени планински върхове, хълмисти долини, причудливи скали и широки поля. Езера и реки пресичат релефа надлъж и нашир.
Черноморските курорти са популярна туристическа дестинация. Всяка година през летния сезон те привличат неколкостотин хиляди летовници, които специално идват тук от страни като Германия, Русия и др., за да се насладят на воля на слънчевите лъчи, морската вода и меките пясъчни плажове. Превъзходните природни условия привличат също и доста туристи от третата възраст от развитите страни. Така например, една възрастна двойка японци са се установили трайно в България след пенсионирането си, защото тук животът е много по-евтин, отколкото в Япония, а природната среда е красива, въздухът - чист, плодовете и зеленчуците са абсолютно екологични и накрая, световноизвестното българско кисело мляко и червено вино правят страната мечтано място да прекараш старините си.
Проблемът е, че от 1989 г. насам българската икономика е в застой. Както младите, така и хората на средна възраст масово се преселват в по-развитите западноевропейски държави и Америка - посредством законните механизми за износ на работна ръка или чрез незаконна емиграция. Така в България остава преди всичко възрастното население, което се намира в окаяно, бедстващо положение. Пенсиите са много ниски - в границите между петдесет и сто лева (или само около 250-500 юана) и стигат само за хляб. Най-много веднъж в месеца пенсионерите си позволяват месо, да не говорим за нови дрехи. Затова и не малко от възрастните хора си спомнят с носталгия за годините на социализма. “След 1989 г. в България дойде демокрацията, а хлябът изчезна”, ми каза един българин.
Финансови притеснения карат хората да се страхуват, че няма да могат да отгледат децата си, поради което раждаемостта е много ниска. България заема първото място сред европейските страни по отрицателен естествен прираст за 2002 г. Според статистиките, българското население е намаляло с 1.13 млн. от 1989 г. насам. Селското население намалява все повече - в някои села са останали една четвърт от селяните в сравнение с 1989 г. Има едно село, в което денем живееят двама души, а вечер те стават 13.
Един “хибриден” народ
Външният вид на българите наистина може да бъде обобщен само в една дума - “хибриден”. Ако човек върви по пътя и внимателно ги разгледа, ще открие, че са най-различни. Някои имат черна коса, черни очи и мургаво лице, съвсем като азиатци, даже да кажеш, че са от Синдзян, все някой ще ти повярва. Други пък са синеоки и сребристоруси, типични европейци. Голямата част от българите обаче нямат нито чисто черна, нито чисто руса коса, а по-скоро кестенява или кафява. Цветът на кожата им не е така бял като на европейците, но не е и толкова жълт като на китайците. Очите им са от тъмножълти, сини и зелени до тъмнокафяви. Някои имат голям нос, други - малък. Но всички са с гъсти вежди и големи очи, тънки клепачи, висока основа на носа. Повечето момичета имат хубаво телосложение. В очите на китаец всичките представляват идеал за красива жена.
Българите имат по-силно окосмение от китайците - често се срещат мъже с големи бради, космите по гърдите и краката също са по-гъсти. Затова и някои китайци на шега ги наричат “маймуни”. Понякога дори и някои възрастни жени имат много гъсти косми над горните устни, досущ като мустаците на мъж. Казвали са ми, че това е характерна особеност на българите.
Тази расова нееднородност на българите има своето историческо обяснение. България се намира на кръстопътя между Европа и Азия, още от древността е стратегически пункт, където през цялата история са се били и смесвали представителите на европоидната и монголоидната раси. Най-древните заселници по тези територии били тракийските племена, които живеели и се плодели по българските земи от 8 в. пр.н.е. По-късно, преселилото се от Азия номадско племе “болгари” и слезлите на юг средноевропейски славянски племена, след стълкновения и борби, се обединили и през 681 г. основали обща държава - България. Така възникнало българското племе като земеделски народ. По-късно, българите паднали под турско робство, продължило цели 500 години. На българска територия са оставили своите следи най-различни народи, а наред с тях оставили и своите характерни национални белези.
Народ, който живее сред растенията и животните
Няколко пъти, като видят, че съм китайка, са ме питали любопитно: “Чувал съм, че китайците ядели кучешко месо, вярно ли е?” При утвърдителния ми отговор ококорват широко очи и по-премите даже възкликват: “Вие, китайците, сте толкова жестоки!”. В такива случаи аз, разбира се, казвам нещо в защита на китайците, но дълбоко в себе си се възхищавам на любовта на българите към животните.
Българите много обичат животните, повечето хора си гледат домашни любимци вкъщи: кучета, котки, морски свинчета и др. Домашните животни се ползват с високо положение в семейството - имат специални къщички, собствени съдове за храна, всеки ден се извеждат навън в определено време. В парковете или по улиците често може да се види такава картина: до някое крехко и нежно красиво момиче важно стъпва внушителна хрътка, или прегърбен възрастен човек води симпатична болонка.
Домашните животни са и добра възможност за търговците - навсякъде по улиците има магазини за стоки за домашни любимци, пълни с всевъзможни храни, “дрехи” и други принадлежности за животни, които са истинско удоволствие за окото. Българите се отнасят с животните като със собствените си деца, някои хора с чувство за хумор често са ми казвали, сочейки кучето си: “Ето го моето дете”, или пък: “В семейството сме трима: аз, мъжа ми и това куче.” Веднъж пък с една моя приятелка от България отивахме в час, когато видяхме едно болно куче, легнало встрани от пътя. Изглеждаше напълно безсилно и приятелката ми каза, че ако не го занесем веднага в болница, до вечерта ще умре от студ. За да спаси кучето, тя пропусна една лекция.
Освен домашните кучета обаче, по софийските улици бродят и много бездомни кучета. Въпреки че нямат дом, където да се приберат, те често са хранени от хората. Веднъж един познат опакова в найлонова торбичка кокала, останал от яденето през почивката, и го пъхна в чантата си. Като видя недоумяващия ми поглед, обясни: “Ще го нося да го дам на онова куче пред нашия блок.” Често тези улични кучета се събират в глутници - през деня не са проблем, но вечер понякога могат да представляват заплаха за хората. Въпреки всичко обаче българите все пак най-търпеливо си съжителстват с тях под едно и също синьо небе.
Хората никога не посягат и на събиращите се по тротоарите ята гълъби и врабчета, често има възрастни хора, които ги хранят с току-що купения хляб. Затова тези разглезени дяволчета са необикновено дръзки. В един от най-големите търговски центрове в сърцето на София - Халите - често можеш да видиш едно-две врабчета мързеливо да крачат напред-назад между посетителите в заведенията за бързо хранене.
Българите никак не харесват онези, които нараняват животните. Веднъж, докато с една приятелка обикаляхме магазините, видяхме как някакъв заблуден гълъб влезе в стъклената витрина на един магазин и най-добронамерено казахме на продавачката. Тя излезе и заедно се опитахме да помогнем на гълъба да намери изход, но птичката не ни разбра правилно и започна да се блъска в стъклата, обезумяла от страх. Един възрастен минувач също изтълкува погрешно добрите ни намерения и се развика ядосано: “Не можете да се отнасяте така с животинките!”
Българите обичат цветята - обичат да ги отглеждат, да ги купуват, да си ги подаряват. Във всеки дом се гледат доста цветя. Като погледнеш отвън, всички тераси са покрити с буйна зеленина и свежи цветове. Навсякъде по софийските улици се продават цветя, розите и калиите са все така прекрасно разцъфнали през всеки от четирите сезона. Дали ще си купиш или не, само като минеш покрай тези цветарници, ти става топло на душата. Особено през някой от онези зимни дни, когато снегът се сипе на парцали, тези зелени листа и весели цветове радват окото и човек забравя студа, който изпитва, сякаш пролетта съвсем не е толкова далеч. Хората обичат също да си подаряват цветя - ходиш ли на гости на българи, букет цветя винаги е подходящ подарък за всякакви поводи. Въпреки че понастоящем финансовото положение на българите съвсем не е розово, те все тъй много обичат цветята. Това наистина е една романтична нация, за която важи “Искаме свежи цветя, хляб не щем.”
Народ, здраво свързан с природата
Българите обичат силно природата, обичат морето, планините, селата. Повечето българи, въпреки че живеят в големите градове, имат вили в селата, в планините или по морското крайбрежие. Тези вили въобще не са луксозни, повечето са най-обикновени къщички. Само да дойдат почивните дни или отпуската, те палят колата и оставят глъчката на града, за да се насладят пълно на природата.
България е малка страна, но горските площи са около 30%, навсякъде е свежо и зелено. Даже и в най-големите градове, например в центъра на столицата София, също има поне един сравнително голям парк. Там човек може да се разходи привечер, за да се наслади на спокойствието на природата след дългия напрегнат ден, да послуша песента на птиците и шумоленето на вятъра в листата на дърветата или да погледа носещите се из въздуха падащи цветчета.
Българите обичат също да ходят на планина. Много хора са заклети планинари от дълги години. Миналия април ходихме на Витоша. В самото начало на пролетта по високото все още имаше над 30 см снежна покривка и ние - няколко млади приятели - измръзвахме дори в кожените си шуби. Като видяхме срещу нас да се задава един възрастен човек, обут само в къси гащи, застинахме на място от очудване. Човекът съвсем непринудено сподели с нас, че е на 70 години и всяка седмица идва тук на разходка. После го изгледахме как се отдалечи от нас. Вече никой не се оплака, че му е студено.
Като дойде лятото, младите обичат да ходят на екскурзионни летувания на групи. Нарамили палатки и храна, няколко души заедно тръгват на път из красивите планини - денем вървят, нощем спят на открито. Вечер, насядали около огъня, пийват нещо сгряващо и разговарят оживено, весели и доволни. Всякакви изпити, работа, проблеми сега са останали много, много далеч от тях. Една такава туристическа ваканция продължава една-две седмици, след което с явно нежелание те се връщат обратно към големия град.
Българите знаят не само как да се наслаждават на природата, а и как да я пазят. Обикновено те не хвърлят където им падне бавноразлагащи се отпадъци като пластмасови бутилки и опаковки от храна, а отговорно ги прибират в раниците си и ги носят със себе си надолу.
Народ, който уважава роднинските отношения
Никак не са малко българите, които емигрират в чужбина, но те го правят, защото животът ги принуждава. Дълбоко в сърцето си, българите не искат да напускат родината и близките си, силно тачат роднинските отношения. Веднъж бях на гости у една моя ученичка. Тя е от едно малко градче, където икономическата ситуация е много тежка, няма нито една функционираща фабрика. Бащата е принуден да работи в голям град като София и се прибира у дома при жена си и дъщеря си само през събота и неделя. В неделя следобед трябва да бърза да се връща в София. Когато щеше да тръгва, жена му напълни един буркан със специално приготвената за него риба, като старателно махна главите и опашките, и после натъпка буркана догоре. Като го напълни така, че не остана никакво място, го заля отгоре и с две лъжици от соса. Тази сцена едва не ме разплака.
Понеже българските висши учебни заведения са концентрирани главно в София, като дойдат почивните дни, автогарите се изпълват със студенти, които се прибират вкъщи, мъкнейки големи сакове. В чантите на момчетата са натъпкани тазседмичните дрехи за пране. В неделя следобед пък, автогарите са пълни със завръщащи се в София студенти, които носят в чантите си най-различна домашно приготвена храна. Така поне през половината от идната седмица не им се налага да ядат пица, която в България е една от най-разпространените и евтини бързи храни. Един студент ми казваше: “Мама знае, че не готвя сам, и затова няма мира, докато не опакова цялото съдържание на хладилника в сака ми.” Ами да - всички майки на света са еднакви, без значение какви са народността и държавата им.
Народ, който държи на почивката и удоволствието
Един приятел ми разказа следната случка. Веднъж видял един просяк на входа на метрото. Извадил малко дребни и понеже видял, че просякът се бил задрямал, го повикал тихо. Понеже му викнал два пъти, а онзи не отговорил, решил, че не е чул и го извикал по-силно. Този път просякът отворил очи и ядосано попитал: “Абе ти не знаеш ли, че сега е време за обедна почивка?” Няма как да знам доколко е преувеличена тази история, но българите наистина уважават личната почивка повече от китайците. Някои китайци смятат българите за много мързеливи (а и самите българи понякога също казват, че са мързеливи). Това е по-скоро разлика в отношението на хората към живота. Българите обикновено няма да се хванат да работят допълнително през почивните дни, за да изкарат още някой лев. За тях събота и неделя са дни за почивка, когато човек трябва да е със семейството си или да се събере с приятели. Мисля, че те по-добре разбират живота, по-добре разбират как да му се насладят.
По софийските улици има и много кафенета, повечето от които са постоянно пълни. Обстановката в тях е много приятна, а цените не са високи. Всяко кафене има свой собствен интериор, който предразполага посетителите. Българите обичат да се виждат с приятели на кафе, когато имат свободно време също ходят в такива заведения. Без значение, че навън вали силно и духа вятър, или всичко е в сняг и лед, в кафенетата винаги е топло и приятно. Една малка чашка кафе, от която да отпиваш между приказките - и току-виж така преминал целият следобед. Затова и ритъмът на живот на българите съвсем не изглежда припрян.
Баровете също са пълни с хора. Някои българи са прекалено привързани към чашката и често пият твърд алкохол от рода на водка или уиски с много висок градус. Понякога прекарват по цял ден в кръчмата, пият и си приказват - безкрайните сладки разговори също са вид удоволствие.
Българите обикновено не могат да спестяват пари. Като вземат заплата, харчат я на воля, отиват на ресторант или на дискотека. Чак когато почти не им останат пари, ще си стоят послушно у дома и ще чакат да дойде заплатата за следващия месец.
* Текстът е първа глава от книгата "За България и българите", която Дън Шухуей пише в момента.
Традицията Джаоджуей
Джаоджуей – тази дума няма точен превод на български, но като обяснение е следното – живеене на новобрачните след сватбата в дома на булката. По традиция, младоженката живее в дома на мъжа си. Разбира се, в днешен Китай, с повишаването на жизненото равнище на населението, все повече семейни двойки могат да си позволят да живеят отделно от родители си, но това по принцип е явление на големите градове. В селските райони, булката се изпраща в дома на съпруга си.
Традицията Джаоджуей представлява обратното явление – когато страната на булката приема мъжа в тяхната къща. Този обичай съществува в южен Китай. Мъжът приема фамилното име на рода на жената, което се отнася и за неговите деца.
В брой от декември 2004 г. на местен вестник от град Ханджоу, провинция Джъдзян се публикува статия под заглавие "Богати момичета чакат за джаоджуей". Това предизвика широки отзиви в Интернет и други медии; също така, много мъже, вкл. и студенти и докторанти, се заинтересуваха за конкретна информация. Обществото, като цяло, се отнесе двустранно към това явление, което като цяло противоречи на изградената традиция в брака в Китай.
Провинция Джъдзян е един от развитите икономически райони в Китай и от много време в някои райони там се поддържа обичая на приемане на зетя в дома на булката. Това става в случаи, когато семейството на булката е материално добре осигурено. Зетят трябва да е готов да смени фамилното си име и децата им да се водят продължители на рода на съпругата. Освен това, той вече трябва да полага повече грижи за нейното семейство, като за собствени родители.
В местните вестници и брачни агенции е съвсем нормално явление млади, красиви и заможни момичета да си търсят съпруг под условието Джаоджуей. Разбира се, условията на които трябва да отговаря кандидата, също са доста завишени откъм лични качества, образованост и работа, докато материалното му състояние не е толкова важен аспект. Това представлява основната промяна в традицията на Джаоджуей – преди не се е обръщало голямо внимание на допълнителните аспекти на кандидата.
Това обяснява, че тези момичета вече публикуват обявите си в цялата страна, а не само в района, в който живеят. Например, през януари т.г. провинциален вестник публикува обява за среща с кандидат-зетьове с богати момичета за брак Джаоджуей, която се разпространява и посредством Интернет. За два дена се записват 300 мъже, като голяма част от тях са студенти, 10 % - завършили, 20% - работещи в други градове като Пекин и Шънджън. Много от тях се мотивират, че живеят под голямо напрежение, свързани с настоящата им работа и грижи за родителите им. Те са от бедни семейства, чието образование е струвало много на семейството им като разходи и заеми. От друга страна, те са готови да помагат честно и всеотдайно в семейния бизнес на бъдещата си съпруга и да сменят фамилното си име.
Други казват съвсем откровено, че подобен брак ще им спести 20 години тежка работа за да изградят материалната си основа в живота и, също така, това е добра възможност за тях да се издигнат в обществото. Някои от тази група поставят съвсем конкретни изисквания към бъдещото си семейство, като се започне от осигуряване на жилище и кола до процент от акции от семейния бизнес и средства за развиване на собствен. В замяна, те нямат особени предпочитания по отношение на самата бъдеща съпруга.
За трети пък, това е просто още една възможност да си намерят подходящия спътник в живота. Те, съответно, вече издигат критерии като образованост, външност и морален облик на момичето.
Обществените дебати в страната показват, че по-голям процент от хората все пак се противопоставят на тази идея, като най-често се мотивират, че не е правилно да се изгуби възможността за откриване на истинската половинка в живота заради материални неща. По-малката част защитава тази традиция, мотивирайки се, че от една страна, именно така може би някой ще срещне любовта на живота си, а от друга страна, в икономически ориентираното общество, много от браковете представляват именно съединяване и развиване на средства, така че браковете Джаоджуей са пример за печеливша и за двете страни комбинация.
Според специалистите, браковете Джаоджуей пък доказват и промяната в общественото положение на жената. Сега тя е по-добре материално осигурена, с по-добро образование и по-разкрепостена и изисква много повече от бъдещия си съпруг като характер и образование. Освен това, Джаоджуей е в подкрепа и на политиката на контролираната раждаемост в Китай. Знаем, че сега в едно семейство обикновено се ражда само едно дете. Това води до изкривената тенденция за сдобиване само с мъжки наследник. От своя страна, това предизвика вече явна полова диспропорция между новородените бебета, като съответно съотношението момчета:момичета е 117:100.
В семейства, където се прилага Джаоджуей, след брака си, дъщерята може да остане при родителите си и да се грижи за тях, освен това, да осигури и продължение на родовото име.
Всичко това предполага, че традицията Джаоджуей ще просъществува в бъдеще в Китай.
Тея Порва, радио Пекин за България
Ароматните пръчици
Ароматните пръчици в Далечния Изток се свързват неразривно с историята на Будизма. От родината на зараждането на учението, ароматните субстанции, заедно с изображенията на Буда и будистките сутри и канони се разпространяват в околните страни. Те играят незаменима роля в будистките ритуали и церемонии, като се приемат, че пречистват всичко наоколо и придават още по-голяма красота на храмовете и действията.
Днес, пръчици се палят в храмовете на различните учения в Източна Азия или пред олтарите на предците и божествата. Хората, които посещават тези страни, остават с особено впечатление от храмовете, в които винаги се носят кълба наситен ароматен дим. Пръчиците се поставят в специални бронзови урни с особена форма или в сандъчета с пясък.
Религиозните учения придават на пръчиците значението за мост за общуване с божествата или духовете, като се казва, че димът на пръчицата прави мислите на молещия се прозрачни и божеството може да види, доколко човек е искрен. Също така, по най-древните вярвания, огънят прогонва лошото и привлича добрите сили. Така, димът на пръчицата се превръща в пратеник за молитвите на хората до божествата на Небето. Отделно, знаем, че паленето на ароматни субстанции със силно въздействие се използват в много езотерични ритуали.
Благодарение на пречистващите и медицинските си свойства, ароматните субстанции се разпространяват и извън сферата на религиозните дейности. Особено в Далечния Изток, те са свързани дълбоко с всекидневния живот. Така, се смята, че индицийте имали навик да палят сандалово дърво през лятото за да премахнат умората. Впоследствие, учениците на Сакиамуни – основателя на Будизма, за да могат да се концентрират по-добре и да не заспиват в жегата, палели малки цепенички сандалово дърво. От тогава, будистките последователи започнали да палят клечки от ароматни видове дървета в специални съдове по време на уроците.
В древен Китай и Япония в течение на много столетия те са били привилегия само на властващите – различни ароматни субстанции като бор, кедър, лавандула и цветя се смесвали, като се добавяли и сушени китайски сливи или мед, завързвали се и се поставяли в стаите. Също така, не било рядкост да се зашиват в ръкавите или в подплатата на дрехите.
Поради нарастващото търсене и високата цена на ароманите субстанции, китайски търговци прекосявали планини и пустини по Копринения път за да се снабдят със скъпоценните съставки. Интересното е, че въпреки че по тези пътища върлували много банди, те се страхували да нападат товари с ароматни субстанции.
След време, китайците се научават сами да извличат и съставят ароматни вещества. Но чак през династия Мин се достига до техниката за изработване на ароматни пръчици, която се пренася от Китай в съседните страни. Те представляват ароматни вещества, смляни на прах, които се оформят като пръчица, която гори сама след като веднъж е запалена. Тази форма ги прави по-лесно преносими и съхраними, а и достъпни вече за всички класи. Тогава и настъпва истински бум в използването на ароматни пръчици.
Ръчната направа на ароматни пръчици е относителна проста, но изисква голямо майсторство за да може да се постигнат равномерно покрити и горящи добре пръчици. Първо, сноп клечки от бамбук или сладък османтус се потапят на 2/3 във вода. След това, майсторът ги разгръща като ветрило и ги въргаля в широк съд с естествено прилепващ прах. Най-накрая се слагат на три пъти в ароматен прах. Този прах най-често е ароматизиран с олио от сандалово дърво, вид ароматно вечнозелено дърво от тези ширини, както и мускатово олио, допълнителни съставки като женшен, канела, карамфил, както и различни химически ароматизатори. Най-накрая, след изсушаването, единият край, за който се хваща, се оцветява в червено.
Междувпрочем, китайците са и първите, които започват да произвеждат ароматни пръчици фабрично.
През вековете, техниките и рецептите на смесване на ароматни вещества за постигане на определен ефект се развиват, което определя, че и в наши дни продуктите на определени заначтчийски къщи са по-известни от другите. Затова в цените може да има разлики до 100 пъти, което и ще ви насочи, кои пръчици са по-качествени и полезни.
Тук е мястото да предупредя за една опасност, която надали много от използващите ароматни пръчици предполагат. За много пазари е характерно присъствието на продукти на недобросъвестни търговци, които използват вредни заместители. Що се отнася до пръчиците, в последните години се откри, че при използването на лоши продукти, в дим с голяма концентрация, както се получава по време на масови празници и чествания, са открити канцерогенни съставки.
Другото, на което трябва да обръщаме внимание при употребата на пръчици, е пожарната безопасност. Само като факт ще спомена, че в някои държави застрахователите имат особени клазуи в договорите, които се отнасят за религиозни обекти, където се палят ароматни пръчици.
И не на последно място, при някои хора димът на пръчиците може да предизвика дихателни проблеми или алергична реакция; както и не е добре пръчиците да се палят по време на ядене или в помещения с хранителни продукти.
Тея Порва, радио Пекин за България
Женшенът
През сезона на есента, който е преходен сезон от топлото лято към студената зима, е полезно да приемаме повече укрепващи организма вещества. За китайците, един от безспорните лидери в това отношение, е женшенът.
Това растение само по себе си е с интересен произход, тъй като датира още от Терциарния период преди един милион години и е съумяло да оцелее през всички сериозни климатични промени на планетата и да вирее и до наши дни. Той е един от символите на непрекъснатостта на живота на Земята и се причислява към реликтните биовидове.
Има много легенди за произхода на женшена. Според една от тях, той се заражда от падане на гръм в земята. Ако гърмът падне в прозрачната вода на планински поток, водата се оттича в земята, а на нейно място покълва т.нар. "Корен на живота", който е изпълнен с огромната сила на небесния огън.
Няма друго растение на Земята, което да се сравнява с женшена по лечебна слава. В Далечния Изток той е наричан с прекрасни имена като Дар от боговете, Природно чудо, Най-скъпоценното на земята, Духа на земята, Божествено растение, Сто-сили и др. Самото име на китайски означава "Човешки корен", заради приликата му с човешко тяло.
Затова в западната медицина на латински той е наречен Panax Ginseng. В това име вие долавяте думата «панацея», т.е. лекарство против всички болести – физически и психически.
Поради голямата си популярност, дивият женшен е почти на изчезване. Въпреки че е преживял различни климатични промени, в наши дни, при изкуственото му отглеждане трябва да се пресъздаде естествената му среда на виреене. Женшен започва да се отглежда изкуствено преди 1500 години, а американците започват първи да го култивират масово. Разбира се, изкуствено отглежданият женшен расте много по-бързо от този в тайгата, но му отстъпва по фармакологични качества. Освен това, много учени се изказват критически за отглеждания в САЩ женшен, докато този, отглеждан в родината си в Китай, Корея и Далекоизточните райони на Русия запазва добрите си качества. Освен това, корейският женшен се нарича бял, а китайският – червен, като имат леки разлики в качествата си.
Женшенът се прилага успешно при следните случаи: забавяне на стареенето след 40 г.; стрес, хронична умора, депресия; послетравматични и следхирургични състояния; отслабване на имунитета, хепатит и вирусни инфекции. За хора с високо артериално налягане не е препоръчително да приемат женшен в големи дози, защото това вдига налягането. Те могат да приемат 1-3 капки от женшеновата настойка само сутрин. Тук е мястото да отбележим, че женшенът се нагажда към нуждите на организма, така че независимо дали сте с ниско или високо налягане, той ще ги нормализира. Това е медицински доказан факт. По-горе посоченият случай е и единственият противопоказан за употреба на женшен.
Всъщност е невъзможо да се изброят всички области, в които то женшена помага. Но като имаме напредвид, че той е универсално средство за повдигане на имунитета на организма, можем да го прилагаме за всичко.
По-долу ще ви дам рецепти за домашни настойки от женшен. Подбрала съм рецепта с по-ниска концентарция на женшен и прием, а ако ви итересува, в друга рубрика мога да ви дам и по-силна рецепта.
Ако ви се удаде възможност да се снабдите с пресни корени от женшен, можете да си ги засадите или пък да си приготвите настойки с мед или алкохол. За целта ги измийте със студена вода, като можете да си служите с малка четка за да махнете пръстта. Но трябва всичко това да се изършва внимателно, за да не се наруши целостта на корена и да не се скъсат малките мустачета. Разбира се, можете да използвате и сушени или консервирани корени.
Сложете женшена в спирта за да получите 10% тинктура, т.е около 15 гр. сух женшен на 500 мл. спирт. Поставете я на тъмно място и след 2 седмици вече можете да започнете да я използвате. Започнете с една капка дневно, като увеличавате дозата с по една капка на ден. Крайният брой на капките трябва да съответства на възрастта ви: ако, например, сега сте на 45 години, постепенно увеличавайте капките, докато стигнете до 45 капки на ден. След това, започнете да ги намаляте с една на ден, докато се върнете след 45 дена до една капка. С това приключва един процес на лечение, който в случая с 45 годишен човек, протича 90 дена. При нужда, можете да повторите лечението след 1-месечна почивка. Ако се прилага за деца, е добре да се посъветвате с лекар. И в никакъв случай, не прекалявайте с количеството, защото за всичко трябва да се спазва златното правило за прием с мярка.
След изпиване на течността, коренът може да се залее повторно и да се изпозва отново пак след 2 седмици.
Ако използвате мед, пак се приддържайте към 10% настойка. Смесете 30 гр. сух женшен с 1000 гр. мед, загрят до 40% на водна баня. Всеки ден сутрин и следобед, взимайте на гладно по 1/3 чаена лъжичка от настойката, 30-40 минути преди ядене, в продължение на 3 месеца.
Важна забележка: и при двата вида настойки, трябва да оставяте погълнатото в устата си, докато само се разтвори. Това спомага за бързото достигане на женшена директно в кръвта, вместо да минава през стомашния тракт, където той ще бъде разрушен от стомашните сокове. Ако ви горчи, може да сипвате алкохолната настойка върху малко захар в лъжица и така да я поглъщате.
В България се предлагат сушени женшенови корени, които обикновено имат подробно описание на опаковката си относно употребата. Искам да напомня, че е добре да купувате корените от аптеки, за да сте сигурни в прозихода им.
Тея Порва, радио Пекин за България
«Хесериада»
«Животът на Хесер хан» е единственият жив епос, останал и до наши дни, тъй като стотици народни разказвачи и художници продължават да описват подвизите на могъщия хан Хесер. Епосът продължава да се развива в устна и писмена форма в Тибет и Вътрешна Монголия.
Сказанието «Животът на Хесер хан» се е появило около ІІ-ІІІ в. И окончателно се е оформило през ХVІ-ХVІІ в. До началото на ХІІ в. вече се е състояло от 16 тома и е било много популярно сред тибетците.
Епосът разказва за това, как отдавна в Тибет се случило страшно бедствие и за да спаси народа, бодхисатвата Гуанин помолила Буда да изпрати герой, който да се справи с бедата. Едно от божествата се въплътило в земно дете, което се родило в тибетската страна Амдо и станало цар на “чернокосите” тибетци. На 5 години Хесер заживял с майка си по бреговете на река Хуанхъ, на 12 г. той победил в състезание по конско надбягване и станал глава на племето. От тогава той започнал да воюва със силите на злото. Много пъти бил убиван, но с помощта на баща си Хурмаст хан и собствените си шамански способности отново оживявал. В неговия образ тибетците виждали бога дракон И Ниен /бог в тибетската религия/ и описвали Хесер като човек с необикновени способности. След като победил световното зло, Хесер се върнал на Небето заедно с майка си и жена си. Така приключва «Хесериадата».
«Животът на Хесер хан» е най-дългият епос в света. Състои се от 120 части, над милион реда, над 20 милиона думи. Голяма част от сюжетите е заимстван от народните предания и легенди, в него се срещат разнородни персонажи. Езикът е твърде поетичен, използват се множество тибетски пословици и метафори. Например в главата «Битката между Хуо и Лин» се описва девойка по следния начин: “Красиво момиче от царство Лин, за една нейна крачка напред не би пожалил и сто великолепни жребеца, за нейна крачка назад – сто охранени овена; през зимата е по-ласкава от слънце, през лятото е по-прохладна от луната, ароматна като цвете...”.
Систематизирането, превода и издаването на този епос са отличени от страна на китайското правителство и през 2002 г. в Китай са проведени тържествени мероприятия в чест на хилядолетния епос «Животът на Хесер хан». Сега в над 10 университета китайски учени специално се занимават с изследването на това произведение.
Промишленост. Парите. Комуникациите. Опазване на околната среда.
През 2002 г. се навършиха 50 години от развитието на икономиката на КНР на базата на плановата икономика. Вече са минали десет петилетки и сега започва единадесетата. 50-70те години на ХХ век НР извършва преход към планова икономика, а високите темпове на развитие се дължат на съчетаването на принципите на планово регулиране с пазарни методи, както и централизирано определяне на темповете и пропорциите на развитие на народното стопанство.
Средният доход на населението в Китай от 379 юана през 1978 г. е нараснал на 7997 юана /966 долара/ през 2002, а досега се е увеличил още повече. В големите градове доходите са несъизмеримо по-високи спрямо селото. В Шанхай средният годишен доход е 40627 юана /4908 долара/, Пекин – 27746 /3352 долара/, Тиендзин – 22068 юана /2666 долара/, в Тибет – 5983 юана /723 долара/. В селото през 2002 година средният доход на член от семейството е бил 2476 юана /299 долара/, а на гражданина – 7703 /930/.
Промишленост
След началото на осъществяването в Китай на политика на реформи и откритост, стартирала през 1979 г., китайската промишленост запазва неизменно високи темпове на развитие. От 1996 г. по производство на стомана, въглища, цимент, химически торове и телевизори Китай е на първо място в света.
Таблица на ръста на главните видове промишлена продукция:
ПРОДУКЦИЯ ЕДИНИЦА 1978 1990 2000 2003 2004
Въглища Млн. тонове 618 1080 998 1667 1956
Нефт Млн. тонове 104,05 138,31 163 169,6 175
Електроенергия Млрд.кВт.ч. 256,6 621,2 1355,6 1910,6 2187
Стомана Млн. тонове 31,78 66,35 128,5 222,34 272,8
Цимент Млн. тонове 65,24 209,71 597 862,08 970
Автомобили Хил. броя 149,1 514 2070 4443,9 5074
Тежки и средни трактори Хил. броя 113,5 39,4 41 48,8 98,3
Цветни телевизори Хил. броя 3,8 10330,4 39360 65414 73288
Химически влакна Хил. броя 284,6 1654,2 6940 11811,5 14245
Прежда Хил. броя 2382 4626 6570 9836 11200
Тъкани Млрд. метри 11,03 18,88 27,7 35,35 42
Захар Хил. тонове 2270 5820 7000 10840 10180
Сярна киселина Хил. тонове 6610 11970 24270 33710 39940
Химически торове Хил. тонове 8693 18797 31860 38813 44695
Етилен Хил. тонове 380 1572 4700 6118 6266
Чипове Млн. броя 30 110 5880 14830 21150
Програмни комутатори Хил. броя --- --- 71360 73799 84648
Мобилни телефони Хил. броя --- --- 52479 182314 233446
До 1978 г. в Китай е съществувала само икономиката на обществена собственост: държавните предприятия са били 77,6%, предприятията от колективния сектор – 22,4%. Реформите откриват широки възможности за откриването на съвместно развитие във всички промишлени сфери, привлечени са огромно количество външни инвестиции особено в Сянган, Аомън, Тайван, Шанхай, Шънджън, Пекин, Тиендзин.
На този етап вече е почти завършило трансформирането на държавните предприятия в компании и акционерни дружества. През 2004 г. 42,4% от цялата добавена стойност на промишлеността се падат на държавните предприятия и предприятията с контролен пакет акции в лицето на Държавата; колективният сектор е с 5,3%, а всички останали приходи са от частни компании, външен капитал и инвестиции от Сянган, Аомън и Тайван. От 500 най-силни предприятия в света 14 са китайски държавни предприятия.
Енергетиката в Китай е един от най-бързо развиващите се отрасли и включва топло, хидро и атомна енергетика. По мощност е на второ място в света. Най-голямата ВЕЦ в света се нарича Сан ся, Трите клисури, на р. Яндзъ. Електрическите мрежи от кабели са заменени от 220 кВт на подаване от 500 кВт и съединяват всички градове и голяма част от селата.
Проектът, наречен EAST (експериментален усъвършенстван суперпроводим Tokamak) се осъществява от базирания в Хефей Институт по плазмена физика към Китайската Академия на Науките. Общата инвестиция, необходима за проекта е 300 милиона йени (37 милиона долара), само една петнадесета от разходите, които са необходими за разработването на подобни устройства в другите части на света.
Устройството Tokamak е експериментален термоядрен реактор, чиято крайна цел е чиста, безкрайна енергия. Експериментите ще започнат през юли или август. Ако са успешни, Китай ще е първата държава в света, която ще е построила суперmроводимо експериментално Tokamak устройство, с прякор "изкуствено слънце".
Според специалистите от един килограм трева може да се получи един киловатчас електроенергия.
Китайски учени създадоха революционен способ за получаване на газ. Според изчисленията на изследователите, подкрепени с редица експерименти, напълно възможно е за тази цел да се използва широко разпространената в Китай трева, носеща названието Spartina gracilis.
Специалистите от Университета в Шангонг и други научни центрове, които участват в изследователския екип, работещ по проблема, достигат до извода, че е възможно да се преобразува в газ въглерода и водорода, съдържащ се в тревата.
Полученият по този начин газ може да се използва за битови цели или за производство на електроенергия. Spartina gracilis е пренесена в Китай прес седемдесетте години на миналия век. С нейна помощ китайците планират да се укрепват бреговете на реките, но тревата се разпространява прекалено бързо и в момента тя е нежелан плевел.
Както става известно след провеждане на серия от експерименти от един килограм трева Spartina gracilis могат да се получат до два кубични метра газ. Тази газ е достатъчна за производството на 1 киловатчас електроенергия. Според изчисленията на китайските учени, ако се използва цялото количество трева, а това е трвата от около 3,3 милиона хектара, то могат да се произведат от 50 до 75 милиарда киловатчаса електроенергия.
Въглищата от 1989 г. се добиват в количество над млрд. тона на година. По добив на нефт и газ КНР е на пето място в света. В Китай се търсят и алтернативни източници на енергия, като вятърните мелници, слънчеви батерии, геотермична енергия и енергията на приливите. Вятърната енергия е особено перспективна за пустинните, полу пустинните и крайбрежните райони. До 2008 г. във Вътрешна Монголия ще бъде построена най-голямата в Азия площадка за вятърни енергоагрегати, с общо производство на 1 млн. кВт/ч, в нея са вложени до сега 10 млрд. юана.
Машиностроенето обезпечава промишлените потребности от големи машини и оборудване от висока класа, което включва газови турбини, помпени агрегати, атомни енерго блокове, трансформатори за свръх високо напрежение на постоянния ток, комплексно оборудване за металургията, химични торове и нефтохимичната промишленост, градски релсов транспорт, най-ново оборудване за хартиената и текстилната промишленост. От 1996 г. до сега Китай е на първо място в света по износ на машини. През 2004 г. е било продадено в чужбина оборудване на стойност 268,3 млрд. долара.
Автомобилите са друг бързо развиващ се отрасъл. От 514 хил. през 1990, през 2000 са били произведени 2,07 млн., а през 2004 г. – 5 милиона, като леките коли са 2,314 млн. броя. Макар цените да са все още много високи, има достатъчно хора, които си купуват коли. В големите градове задръстванията са част от ежедневието.
Новите и високите технологии
Авиокосмическата промишленост.
Китай е петата държава в света, която прави самостоятелни изпитания и завладява космоса. На 15.10.2003 г. от Дзюцюенския център за изстрелване на спътници в провинция Гансу е изстрелян китайския космически кораб “Шънджоу-5” с човек на борда. На същия ден през 1963 г. е взривена първата китайска атомна бомба. Космонавтът се казва Ян Лиуей, на 38 години. “Шънджоу-5” е изведен в орбита от ракета-носител “Велик поход – 2Ф” и за 21,23 часа прави 14 обиколки на Земята на височина 343 км. над земната повърхност. Парашутът на апарата е 1200 м². Ян Лиуей след връщането си е повишен в чин полковник. Израснал е в семейство на учители в окръг Суейджун, пров. Ляонин. През 1983 г. влиза в авиационното училище номер 8 на военновъздушните сили и става пилот-изтребител. Успешният полет на “Шънджоу-5” прави Китай третата страна в света осъществила пилотиран полет в Космоса след “Союз” /СССР, 1963 г./ и Космическата совалка /САЩ, април 1981 г./.
Преди “Шънджоу-5” са изстреляни четири кораба без хора на борда. Септември и октомври 2005 е изстрелян кораба “Шънджоу-6” с двама души на борда. Полетът продължил 4-5 дена. Китай има космодруми в Дзюцюен, Сичан и Тайюен.
Изкуствените спътници. През април 1970 г. е изстрелян първият китайски спътник на Земята “Дунфанхун-1”. До края на 2000 година са пуснати 75 спътника, 48 от тях са китайско производство, а 27 спътника с търговски цели са поръчани от чужди клиенти. През десетата петилетка /2001-2005 г./ са планирали да пуснат с 50% повече спътници в орбита.
Ракетите-носители. Китай произвежда свои ракети-носители “Чанджън”, които имат 12 модификации и могат да изстрелват спътници и космически кораби на околоземна, геостационарна и хелиосинхронна орбита. Към края на 2004 г. Са произведени общо 83 ракети-носители “Чанджън”.
Информационната индустрия и телекомуникациите
Към края на 2004 г. Общото количество на мрежата уебсайтове е 670 хиляди. Регистрирани са 430 хиляди домейна /за създаване на IP адреси, например … @abv.bg/ с разширение CN. Включените към интернет компютри са 41,6 млн., а потребителите на Интернет са били 111 млн. през 2005 г., т.е. на второ място в света след САЩ. В областта на интернет услугите бързо се развиват мрежовото обучение, онлайн сделки и банки, реклама, информация, услуги на мрежовите телеканали, платена електронна поща, IP телефония, СМС, справочници и виртуални игри. Информатиката и телекомуникациите засега са на трето място в света по обем.
Телекомуникациите. Пощенските услуги обхващат цялата страна. Главно се опират на връзката чрез оптични кабели. Към края на 2004 г. в цялата дължината на кабелите е 3,377 млн. км. По инициатива на Китай ще се прокара кабел Шанхай-Франкфурт, който ще обхване 20 държави и ще е с обща дължина 27 хил.км. 2004 г. телефонните абонати в страната са 647,26 млн. , от тях стационарните са 312,44, а мобилните – 334,82 млн. Сега мрежата мобилни връзки покрива всички големи градове, повече от 2800 малки и областни градове, връзка има със 150 държави и райони по света. Китай е един от най-големите производители на мобилни телефони в света, а качеството е все по-добро.
Парите
История.
Още по време на периода Шан-Ин в Китай освен разменна търговия са се появили и пари. От начало това били миди каури. По-късно формата им се повтаря, отлята от бронз. През Западна Джоу започнали да отливат бронзови монети във формата на пластини, камбанки и ключове. По това време върху тях все още не са гравирали надписи.
По-късно, популярни стават три вида валута: в царство Цин и Джоу популярни били монети във формата на мотика; в царство Ци леели монети във формата на нож, а в Чу използвали златни слитъци. Монетите изливали в специални каменни матрици, което позволявало злоупотреби и фалшиви пари.
През периода на Воюващите царства се появили обемни кръгли монети с квадратна дупка по средата, които отразявали представата на китайците за Небето като кръгло и Земята – като квадрат. След обединяването на Китай от Циншъхуанди именно тези монети се превърнали в обща валута за цялата територия на Китай.
По време на периода Хан основна парична единица станала дребна монета със стойност 5 шу /мярка за тежест/. След известно време качеството й се влошавало, а императорския двор пускал в обръщение монети, чиято номинална стойност се различавала от действителната, което влияел
